Моля за вашите аплодисменти
Да напиша стих от арматура,
от стъкла и от бодлива тел,
с ъгловáта, стряскаща структýра,
си поставих тук за цел.
Винкелът във образ на пастир
реже гърла със бръсначен нож.
Скалпелът е взводен командир,
а ръждата е на римите ми вожд...
Шляпат като кукички метафори
в гьола на безумно вдъхновение.
Пеят ми безмозъчните трактори,
а от фаровете им струи презрение.
Плъх изяжда тази чернова
и оформя структорно куплети,
мазно леят се петролени слова
под диктовката на братовчед на Йети...
Търся в мозъка си ампутиран
някакъв оригинал и нещо ново.
Стихът е безсмислен, но гримиран
е с червило от грънясало олово...
Всяка буква е ръжда в окото
заредена с вирус на антракс.
Като наковалня ми тежи перото,
а Музата до мен си хапва снакс...
Ръсят се трохи от глупост глуха,
които свързвам в сляпо стихоплетство,
смилат камъните ми в търбуха
последните следи от чуждо детство...
И ето, стихът тук горещ,
е почти готов - любовно свети,
с пламъчето на гробовна свещ
въплътено в мъртвите куплети...
Остава име да му изплющя най-яко,
а после скромно и да чакам за овация
макар, че това нещо е в стил ако
(Не ме разбра ли? Ами кенефена атракция...)
09.06.2017
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
