Момчето
Защо ме този свят тревожи,
докога душата ми ще нищи?
Стремежите си следвах, и можех ...
Имах всичко. Всъщност нищо.
Една любов ми остана за вечеря
преди в тъма да се изгубя.
Усещам я, тръпна я и я живея,
всеки ден я дишам като лудост ...
И в живота тежък и тревожен
самотата разкъсвам на парчета.
И съм аз. И съм възможен,
и отново съм момчето ...
Онова, което ти във мен събуди...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
