Защо ме този свят тревожи,
докога душата ми ще нищи?
Стремежите си следвах, и можех ...
Имах всичко. Всъщност нищо.
Една любов ми остана за вечеря
преди в тъма да се изгубя.
Усещам я, тръпна я и я живея,
всеки ден я дишам като лудост ...
И в живота тежък и тревожен
самотата разкъсвам на парчета.
И съм аз. И съм възможен,
и отново съм момчето ...
Онова, което ти във мен събуди...!
© Валентин Василев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
