Защо ме този свят тревожи,
докога душата ми ще нищи?
Стремежите си следвах, и можех ...
Имах всичко. Всъщност нищо.
Една любов ми остана за вечеря
преди в тъма да се изгубя.
Усещам я, тръпна я и я живея,
всеки ден я дишам като лудост ...
И в живота тежък и тревожен
самотата разкъсвам на парчета.
И съм аз. И съм възможен,
и отново съм момчето ...
Онова, което ти във мен събуди...!
© Валентин Василев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
