Момчето, което искаше да свали Луната
Момчето, което искаше да свали Луната
(приказка)
Едно момче замръкнало в гората,
внезапно някак и нощта дошла
и в мрака то объркало следата,
а виела зловещо зима зла...
С последни сили влачело момчето
останалата в него топлина,
когато засияла на небето
Луната със разкошна светлина...
Надеждата си тръгвала последно,
така обикновено се твърди,
но първа тя във тази нощ безследно
напуснала момчешките гърди...
И седнало момчето на земята,
подвило от умора бавно крак-
обезумяло гледало Луната
огреяла негазения сняг...
... И някак си незнайно как в гората
задухали пак топли ветрове,
глави подали от снега цветята,
понесли се и птичи гласове...
Една красива Фея го понесла
над зимата, над мрака и нощта,
мелодия натам звучала весела
и ставали невиждани неща.
С ръце дори достигнало Луната
поискало оттам да я свали
и най-безгрижно после топлината
от нея във нощта да раздели...
Не знаело момчето, че тя свети
разкошно, но със чужда светлина,
а в тази нощ ще трябва да усети-
студената ѝ мъртва красота....
... На сутринта дърварите в гората
намерили го мъртав, вкочанен,
но бил снегът край него във позлата
и ручеят подскачал размразен...
30.07.2016.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
