Mомчето със черни очи
Какво, че отново вали?
С чадъра покрих аз тъгата си.
А момчето със черни очи
без чадър пое сам по пътя си.
Но като мен, зная, той не е тъжен.
Върви сам, но самотен не е.
Момчето с очите от въглен
един цял свят държи във ръце.
Аз се страхувах да питам за името му.
И колко вечери след него вървях.
А момчето с очите маслинени
веднъж погледна ме и аз ослепях.
Сега по друг път май вече върви,
а аз, глупачката, забравих да му кажа,
че при момчето със черни очи
наивно сърчицето ми остана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сюзън Смърт Всички права запазени
