Mомчето със черни очи
Какво, че отново вали?
С чадъра покрих аз тъгата си.
А момчето със черни очи
без чадър пое сам по пътя си.
Но като мен, зная, той не е тъжен.
Върви сам, но самотен не е.
Момчето с очите от въглен
един цял свят държи във ръце.
Аз се страхувах да питам за името му.
И колко вечери след него вървях.
А момчето с очите маслинени
веднъж погледна ме и аз ослепях.
Сега по друг път май вече върви,
а аз, глупачката, забравих да му кажа,
че при момчето със черни очи
наивно сърчицето ми остана.
© Сюзън Смърт All rights reserved.
