Момент
Разцъфнали нощни цветя
ухаят по улици стари.
Донякъде чувствам тъга,
защото стигаме края.
И всяка мисъл за тук
потъва сред бързите стъпки.
По тях ще тръгне и друг
сред цъфнали пролетни пъпки.
Ще гледа света обновен.
Ше мине по моста нататък.
Под купола от звезди сътворен,
оставяйки свой отпечатък.
Оставяйки горест и страст
сред клони окъпани в свежест.
Захвърляйки бреме и власт.
той- пътят е пълен със нежност.
Разцъфнали нощни цветя
ухаят по пътя нататък.
Наистина чувствам тъга.
Момент както винаги кратък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анелия Тушкова Всички права запазени
