Разцъфнали нощни цветя

ухаят по улици стари.

Донякъде чувствам тъга,

защото стигаме края.

И всяка мисъл за тук

потъва сред бързите стъпки.

По тях ще тръгне и друг

сред цъфнали пролетни пъпки.

Ще гледа света обновен.

Ше мине по моста нататък.

Под купола от звезди сътворен,

оставяйки свой отпечатък.

Оставяйки горест и страст

сред клони окъпани в свежест.

Захвърляйки бреме и власт.

той- пътят е пълен със нежност.

Разцъфнали нощни цветя

ухаят по пътя нататък.

Наистина чувствам тъга.

Момент както винаги кратък.