DianaVer (Даниела)
25 34
23.09.2018 г., 10:11 ч.  

Момент 

  Поезия » Философска
659 0 2

 

Момент се рони в пясъчен часовник. 
Аз чувам го - той нещо ми шепти.
Дали споделя ми, сам себе си че гони, 
или досадата, безкрая вечно да брои?

 

Не ме ли укорява огорчено,
задето уловен е и от четири страни?
В безплътен вакуум - ледено пространство,
где време иронията в материя претвори...

 

Моментът е приклещен във безвремие...
Бариера тънка сам от него го дели.
Мечтае със безкрая мигом да се слее,
а отредено му е  да брои и да брои...

 

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??