Момент се рони в пясъчен часовник.
Аз чувам го - той нещо ми шепти.
Дали споделя ми, сам себе си че гони,
или досадата, безкрая вечно да брои?
Не ме ли укорява огорчено,
задето уловен е и от четири страни?
В безплътен вакуум - ледено пространство,
где време иронията в материя претвори...
Моментът е приклещен във безвремие...
Бариера тънка сам от него го дели.
Мечтае със безкрая мигом да се слее,
а отредено му е да брои и да брои...