Моменти
Душата ми бе черна от пороци!
От страсти, мания и суета!
И научих се хиляди уроци!
Как в живота си самичък да блестя!
А може би букета ви от злоба,
Или злобният ви лик ме вдъхнови!
Да казвам винаги че всичко мога,
а болката ми никога да не личи.
Сърцето си оставих да изстине,
Превърнах го във ваза без цветя
Обвивката бе станала красива,
Но от вътре нямаше душа.
Но с времето научих че живота.
Ще мине както мина вечерта.
И дори и най ценната банкнота,
Заравя се от времето в пръста.
Но стреснах се от камъка във който се превърнах.
И свещ от восъка на болката измайсторих..
Простих на всички дето ме излъгаха.
И мъката във огъня
я разтопих.
04.04.2022 София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Тодоров Всички права запазени
