krasimirest (Красимир Тодоров)
50 36
5.04.2022 г., 10:34 ч.  

Моменти 

  Поезия » Философска
933 3 3

Душата ми бе черна от пороци! 

От страсти, мания и суета!

И научих се  хиляди уроци! 

Как в живота си самичък да блестя! 

 

А може би букета ви от злоба,

Или злобният ви лик ме вдъхнови!

Да казвам винаги че всичко мога, 

а болката ми никога да не личи.

 

Сърцето си оставих да изстине,

Превърнах го във ваза без цветя 

Обвивката бе станала красива, 

Но от вътре нямаше душа. 

 

Но с времето научих че живота. 

Ще мине както мина вечерта. 

И дори и най ценната банкнота,

Заравя се от времето в пръста. 

 

Но стреснах се от камъка във който се превърнах. 

И свещ от восъка на болката измайсторих.. 

Простих на всички дето ме излъгаха. 

И мъката във огъня  

я разтопих.

 

04.04.2022 София 

© Красимир Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има мисъл в теб, но не се вторачвай твърде много в себе си, не случайно очите ни гледат навън, а не към вътрешностите ни
  • И на мен ми хареса. Страхотно е. Браво!
  • Хареса ми.
Предложения
: ??:??