Душата ми бе черна от пороци!
От страсти, мания и суета!
И научих се хиляди уроци!
Как в живота си самичък да блестя!
А може би букета ви от злоба,
Или злобният ви лик ме вдъхнови!
Да казвам винаги че всичко мога,
а болката ми никога да не личи.
Сърцето си оставих да изстине,
Превърнах го във ваза без цветя
Обвивката бе станала красива,
Но от вътре нямаше душа. ...