26.06.2007 г., 11:34

МОМИЧЕ

3K 0 11

МОМИЧЕ

 

Едно момиче сред житата

премина покрай мен, отвън

и се стопи в далечината

като видение и сън...

 

Тя имаше коси златисти;

усмивка нежна и добра;

очи - небесно сини, чисти

като планински езера.

 

Как исках да се запозная

със нея, ала не посмях,

но и до днес отеква, зная,

във мене звънкият и смях.

 

И сякаш като в огледало,

във плен на чувства и мечти,

аз виждам стройното й тяло,

божествените й черти

 

сред раковини снежнобели -

една Венера в светлини,

създадена от Ботичели

от морска пяна и вълни.

 

Тя беше като Мона Лиза,

що Леонардо завеща,

с усмивка тайнствена, незрима -

една загадка на света.

 

Изящна, приказна мадона,

от фреска - съвършен модел,

излязла сякаш от икона

под четката на Рафаел.

 

Ако сега това момиче

самият Данте би видял,

за свойта мила Беатриче

и пукнат грош не би той дал.

 

По нея аз, със страст, тъй жарка,

и от любов изгарях цял,

с каквато даже и Петрарка

по Лаура не е горял.

 

Главата след като си пръсна

с куршум съдбовен в оня час,

да бе я зърнал, би възкръснал

от гроба Яворов тогаз.

 

Душата нямаше мърцина

да страда в жажда, глад, умора,

а щеше да забрави Мина

и своята ревнива Лора.

 

Такава хубост нечовешка,

дори по Златния канон

не би изваяли без грешка

Праксител, Фидий и Мирон.

 

По-хубави гъркини няма

във миналото, пък и днес,

от красотата й голяма,

по целия Пелопонес.

 

Девойки много и красиви

аз срещах, взирах се във тях,

ала онуй момиче дивно,

уви, аз нивга не видях.

 

Бледнеят всичките девойки

пред българката по света:

испанки, шведки, французойки

отстъпват й по красота.

 

Не е ли онова момиче,

което бях тогаз видял,

което и до днес обичам,

един несбъднат идеал?!

 

И който аз, като химера,

като мираж в пустиня, сам

преследвам, но не ще намеря,

щом тя не съществува там.

 

Принцеса ли, добра ли фея,

магьосница ли бе за мен?

Не знам, но мисля все за нея,

и всяка нощ, и всеки ден.

 

Снежанка или Пепеляшка,

красива, с чар неотразим,

от приказка излязла сякаш,

на Шарл Перо и Братя Грим...

31. 07 1995 г.

Кюстендил

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Манов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...