Емил (Емил Манов)
42 0
26.06.2007 г., 11:34 ч.

МОМИЧЕ 

  Поезия
2878 0 11

МОМИЧЕ

 

Едно момиче сред житата

премина покрай мен, отвън

и се стопи в далечината

като видение и сън...

 

Тя имаше коси златисти;

усмивка нежна и добра;

очи - небесно сини, чисти

като планински езера.

 

Как исках да се запозная

със нея, ала не посмях,

но и до днес отеква, зная,

във мене звънкият и смях.

 

И сякаш като в огледало,

във плен на чувства и мечти,

аз виждам стройното й тяло,

божествените й черти

 

сред раковини снежнобели -

една Венера в светлини,

създадена от Ботичели

от морска пяна и вълни.

 

Тя беше като Мона Лиза,

що Леонардо завеща,

с усмивка тайнствена, незрима -

една загадка на света.

 

Изящна, приказна мадона,

от фреска - съвършен модел,

излязла сякаш от икона

под четката на Рафаел.

 

Ако сега това момиче

самият Данте би видял,

за свойта мила Беатриче

и пукнат грош не би той дал.

 

По нея аз, със страст, тъй жарка,

и от любов изгарях цял,

с каквато даже и Петрарка

по Лаура не е горял.

 

Главата след като си пръсна

с куршум съдбовен в оня час,

да бе я зърнал, би възкръснал

от гроба Яворов тогаз.

 

Душата нямаше мърцина

да страда в жажда, глад, умора,

а щеше да забрави Мина

и своята ревнива Лора.

 

Такава хубост нечовешка,

дори по Златния канон

не би изваяли без грешка

Праксител, Фидий и Мирон.

 

По-хубави гъркини няма

във миналото, пък и днес,

от красотата й голяма,

по целия Пелопонес.

 

Девойки много и красиви

аз срещах, взирах се във тях,

ала онуй момиче дивно,

уви, аз нивга не видях.

 

Бледнеят всичките девойки

пред българката по света:

испанки, шведки, французойки

отстъпват й по красота.

 

Не е ли онова момиче,

което бях тогаз видял,

което и до днес обичам,

един несбъднат идеал?!

 

И който аз, като химера,

като мираж в пустиня, сам

преследвам, но не ще намеря,

щом тя не съществува там.

 

Принцеса ли, добра ли фея,

магьосница ли бе за мен?

Не знам, но мисля все за нея,

и всяка нощ, и всеки ден.

 

Снежанка или Пепеляшка,

красива, с чар неотразим,

от приказка излязла сякаш,

на Шарл Перо и Братя Грим...

31. 07 1995 г.

Кюстендил

 

 

 

 

© Емил Манов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??