МОМИЧЕ
МОМИЧЕ
Едно момиче сред житата
премина покрай мен, отвън
и се стопи в далечината
като видение и сън...
Тя имаше коси златисти;
усмивка нежна и добра;
очи - небесно сини, чисти
като планински езера.
Как исках да се запозная
със нея, ала не посмях,
но и до днес отеква, зная,
във мене звънкият и смях.
И сякаш като в огледало,
във плен на чувства и мечти,
аз виждам стройното й тяло,
божествените й черти
сред раковини снежнобели -
една Венера в светлини,
създадена от Ботичели
от морска пяна и вълни.
Тя беше като Мона Лиза,
що Леонардо завеща,
с усмивка тайнствена, незрима -
една загадка на света.
Изящна, приказна мадона,
от фреска - съвършен модел,
излязла сякаш от икона
под четката на Рафаел.
Ако сега това момиче
самият Данте би видял,
за свойта мила Беатриче
и пукнат грош не би той дал.
По нея аз, със страст, тъй жарка,
и от любов изгарях цял,
с каквато даже и Петрарка
по Лаура не е горял.
Главата след като си пръсна
с куршум съдбовен в оня час,
да бе я зърнал, би възкръснал
от гроба Яворов тогаз.
Душата нямаше мърцина
да страда в жажда, глад, умора,
а щеше да забрави Мина
и своята ревнива Лора.
Такава хубост нечовешка,
дори по Златния канон
не би изваяли без грешка
Праксител, Фидий и Мирон.
По-хубави гъркини няма
във миналото, пък и днес,
от красотата й голяма,
по целия Пелопонес.
Девойки много и красиви
аз срещах, взирах се във тях,
ала онуй момиче дивно,
уви, аз нивга не видях.
Бледнеят всичките девойки
пред българката по света:
испанки, шведки, французойки
отстъпват й по красота.
Не е ли онова момиче,
което бях тогаз видял,
което и до днес обичам,
един несбъднат идеал?!
И който аз, като химера,
като мираж в пустиня, сам
преследвам, но не ще намеря,
щом тя не съществува там.
Принцеса ли, добра ли фея,
магьосница ли бе за мен?
Не знам, но мисля все за нея,
и всяка нощ, и всеки ден.
Снежанка или Пепеляшка,
красива, с чар неотразим,
от приказка излязла сякаш,
на Шарл Перо и Братя Грим...
31. 07 1995 г.
Кюстендил
© Емил Манов All rights reserved.
