Момиче, теб обичам,
ти си слънчево сияние.
Благослов за теб изричам,
но чуй моето ридание.
Нежността е като птиче -
крехка и ранима,
зова ми чуй, момиче,
ела при мен, любима.
Да те видя поне за минута,
да изчезне тоя мрак,
че душа без теб се лута,
напразно ли чакам твоя знак...
© Георги Всички права запазени