Ти винаги ще бъдеш моето момиче,

но вече е време да ги прибереш-

куклите в скрина и себе си да бъдеш

и живота пак за нас приказка ще бъде, 

но не тази за Беатриче или Пенелопе,

а животът, който казва ни да следваме-

пътя си и знак ни дава, че без да поискаме

просто растем и това което правим

и което чувстваме е истината ни отвътре,

и имаме съдба, но ние създаваме историята си,

и щастието си, затова не ни трябват роли други...

Нека се замислим за мечтите си, но какво чакаме?

И нека не съдим и времето си да губим,

защото навсякъде сме само прашинки и гости

само приказката в нас може да е мястото ни

някъде във времето, където една любов ще споделим...

Момиче, не съществуват приказки вълшебници,

ако ние не сме героите и за тях не се борим!

Момиче, не се страхувай повече и не бягай,

защото аз винаги ще те намеря и всъщност защо

още говорим...нищо не казвай, хайде да танцуваме

каня те на този танц - любов, мое момиче, ела и просто

за ръцете ми се хвани, не искам сега да станеш жена, но

и това все някога ще се случи, и дотогава нека обичаме,

а и след това - както можем и където и да е, защото и двамата

го знаем...нищо няма значение, нищо не си струва

нищо друго не ни остава освен любовта ни - в душата.

Знам, кога не искаш да ме чуеш или да ме разбереш,

както е и сега, но нека не съдим и времето си да губим,

защото навсякъде сме само прашинки и гости

само приказката в нас може да е мястото ни

някъде във времето, където една любов ще споделим...!