May 3, 2016, 10:01 PM

Момиче

  Poetry » Love
1K 0 1

 

 

Ти винаги ще бъдеш моето момиче,

но вече е време да ги прибереш-

куклите в скрина и себе си да бъдеш

и живота пак за нас приказка ще бъде, 

 

но не тази за Беатриче или Пенелопе,

а животът, който казва ни да следваме-

пътя си и знак ни дава, че без да поискаме

просто растем и това което правим

 

и което чувстваме е истината ни отвътре,

и имаме съдба, но ние създаваме историята си,

и щастието си, затова не ни трябват роли други...

Нека се замислим за мечтите си, но какво чакаме?

 

И нека не съдим и времето си да губим,

защото навсякъде сме само прашинки и гости

само приказката в нас може да е мястото ни

някъде във времето, където една любов ще споделим...

 

Момиче, не съществуват приказки вълшебници,

ако ние не сме героите и за тях не се борим!

Момиче, не се страхувай повече и не бягай,

защото аз винаги ще те намеря и всъщност защо

 

още говорим...нищо не казвай, хайде да танцуваме

каня те на този танц - любов, мое момиче, ела и просто

за ръцете ми се хвани, не искам сега да станеш жена, но

и това все някога ще се случи, и дотогава нека обичаме,

 

а и след това - както можем и където и да е, защото и двамата

го знаем...нищо няма значение, нищо не си струва

нищо друго не ни остава освен любовта ни - в душата.

Знам, кога не искаш да ме чуеш или да ме разбереш,

 

както е и сега, но нека не съдим и времето си да губим,

защото навсякъде сме само прашинки и гости

само приказката в нас може да е мястото ни

някъде във времето, където една любов ще споделим...!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниело Данали All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здрaвей, тъй кaто aз съм с повече опит в писaнето нa тaкивa творби, ще ти дaм един съвет, обърни мaлко повече внимaние върху римaтa, прочети повече мои стихове и ще рaзбереш! Твоето е добро, но нa моменти нaвлизaш в рaзкaзнa формa, не я бъркaй с поезиятa!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....