Момиче с мъжка риза
МОМИЧЕ С МЪЖКА РИЗА
Тя просто бе по-утринна от бриза,
тя зимата във мен опроверга –
надяна тя момчешката ми риза
и сигурно се смъкна на брега,
шпалирите на чайките разпръсна
край лодките с обърнати дъна,
и през рапана, в пясъка излъскан,
ми прати кротко зайче светлина,
бе тъй красива, шеметна и светла,
и тъй далечна – сякаш бе мираж! –
че аз пробягах два-три километра
след нея – върху дрипавия плаж,
тя сарито на диплици си вейна,
изящна платноходчица по Грин,
и цялата Вселена беше нейна! –
блестящо камъче аквамарин,
а после я отнесе нейде бризът –
напролет, да се върне, обеща...
И да ми купи нова бяла риза,
с която – чист, да мина по света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
