Студена, пуста стая със сиви стени...
празно, мрачно място и самота.
Едно момиче пред огледало стои,
чиито очи са обърнати от тъмнина.
Втренчила е поглед в малкото стъкълце,
поставила ръце на двете си гърди.
Тя търси онова парче, наречено сърце,
заради което все така тъжи.
Момичето красиво е като сълза,
която бавно по лицето й се стича.
Докосва я едва едва с ръка
и започва пак след спомени да тича. ...