7.12.2018 г., 1:06

Момиченцето с кафявите очи ( 1 част)

1.3K 0 0

Веднъж... Някъде месец преди коледните празници в най-голямата виелица се роди едно момиченце. Нейните родители дълго се бяха чудили как да го нарекат още преди раждането му. Дали на бабата или пък на дядото. Затова в късния следобед, в който се родила, баща ѝ вече се бил запил с всички роднини от щастие за малката му новородена дъщеричка, затова майка и на своя глава измислила изключително красиво име, което не отговаряло на нито един критерии на бащата. Кръстила я София. Малката била олицетворение на красота. Големи кафяви очи, тъмно руса коса и леко тъмна кожа. Но ще ви спестя всички подробности около израстването на малката София, като обобщя, че прекрасното бебенце, вече е красива млада 16-годишна дама. Дете на вече разведени родители, тя пораснала умна и в същото време толкова наивна, че постоянно била наранявана и съсипвана заради прекаленото си доверие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...