Dec 7, 2018, 1:06 AM

Момиченцето с кафявите очи ( 1 част)

  Poetry » Love
1.3K 0 0

Веднъж... Някъде месец преди коледните празници в най-голямата виелица се роди едно момиченце. Нейните родители дълго се бяха чудили как да го нарекат още преди раждането му. Дали на бабата или пък на дядото. Затова в късния следобед, в който се родила, баща ѝ вече се бил запил с всички роднини от щастие за малката му новородена дъщеричка, затова майка и на своя глава измислила изключително красиво име, което не отговаряло на нито един критерии на бащата. Кръстила я София. Малката била олицетворение на красота. Големи кафяви очи, тъмно руса коса и леко тъмна кожа. Но ще ви спестя всички подробности около израстването на малката София, като обобщя, че прекрасното бебенце, вече е красива млада 16-годишна дама. Дете на вече разведени родители, тя пораснала умна и в същото време толкова наивна, че постоянно била наранявана и съсипвана заради прекаленото си доверие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...