Момичешка пролет
Приказваха си две жени.
Едната плачеше...
... а може би и двете.
Приказваха за своите деца.
- Дъщеря ми, тя... –
и се задави във сълзи.
- Сестро, моля те, недей!
Моята и тя така –
идва си, отива си
без дума, поглед и здравей...
Приказваха си две жени...
... а може би и двете плачат...
- Мъкне се със разни... –
сгърчено ръцете махат,
но остават празни...
Другата поема дъх –
Сестро, не ходят на училище...
... на моята любовникът
е сигурно на моите години...
Приказваха си две жени...
... а може би, те само плачат.
Човекът с вестниците вика:
- Пребита ученичка в „Младост”,
не дала на други да препишат!
Вестник „Всичко за змията... за жената” –
вестникарят се шегува, вика.
Змията...
- Като змия е болката в гърдите –
говорят тихичко жените,
и по навик вече плачат.
А някъде в града,
може би някъде наблизо,
може би дори отсреща,
момиче голо в баня влиза.
В огледалото горят очите,
горят от срам...
И пастата за зъби
люти къто сълзите...
Горят очи и скърцат зъби.
На леглото там – отвън –
във стаята лежи старикът гол
и чака голото момиче.
Градът е тих.
Пролетно градът ухае.
Кестенови улици цъфтят
и дават плод в хотелски стаи.
Едната плачеше...
... а може би и двете.
Приказваха за своите деца.
- Дъщеря ми, тя... –
и се задави във сълзи.
- Сестро, моля те, недей!
Моята и тя така –
идва си, отива си
без дума, поглед и здравей...
Приказваха си две жени...
... а може би и двете плачат...
- Мъкне се със разни... –
сгърчено ръцете махат,
но остават празни...
Другата поема дъх –
Сестро, не ходят на училище...
... на моята любовникът
е сигурно на моите години...
Приказваха си две жени...
... а може би, те само плачат.
Човекът с вестниците вика:
- Пребита ученичка в „Младост”,
не дала на други да препишат!
Вестник „Всичко за змията... за жената” –
вестникарят се шегува, вика.
Змията...
- Като змия е болката в гърдите –
говорят тихичко жените,
и по навик вече плачат.
А някъде в града,
може би някъде наблизо,
може би дори отсреща,
момиче голо в баня влиза.
В огледалото горят очите,
горят от срам...
И пастата за зъби
люти къто сълзите...
Горят очи и скърцат зъби.
На леглото там – отвън –
във стаята лежи старикът гол
и чака голото момиче.
Градът е тих.
Пролетно градът ухае.
Кестенови улици цъфтят
и дават плод в хотелски стаи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
Поздрави
