5.11.2006 г., 22:21

Момичета или момчета

1.6K 0 12

МОМИЧЕТА ИЛИ МОМЧЕТА

 

Когато стане дума за поезия

си мислим ний за хубава поема,

но никой не възпява таз мизерия,

която бавно трайно ни обзема.

 

За що ли мислите ви аз сега говоря

за липсата на средства - просто бедност?

Не! За вашето внимание се моля

да видите таз липса на човечност!

 

Забравихме за дълг, за ценности и за морал

и всеки крие поглед във безверие,

нима не виждате големия провал

на нашето тъй младо поколение!

 

Че що са те – момичета или момчета,

запретнали ръце в юмручен бой.

А техните мъже държат се кат хлапета

от  страх и от безсилие надали вой.

 

Облечени във дрипи - последна мода

без спор за липсата на хигиена,

научили без време на живота кода

и със гневен поглед -поглед на хиена.

 

А смей ли някой нещо да им каже

на тези веч прекършени цветя,

че среден пръст без свян ще ви покажат

и ще довършат със една псувня.

 

А годините, като пчели отлитат

и бързо хвръква младостта,

гнезда да свият те ще се опитат

там в дъното на  пропастта.

 

Но как ще гледат свойте малки

без слънце, въздух, светлина

нали те - истинските майки

живота дават за своите чеда.

 

Когато майките сърцето си отворят

в стремеж да учат своите деца,

ще бъде късно в мир да се помолят

за да  запълнят таз  душевна празнота.

 

Мислете вий - момичета ли сте или момчета

какво сте всъщност, и защо е тъй

помнете във сърцето си завета,

че жени и майки сте, а не “джадаи”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...