5 нояб. 2006 г., 22:21

Момичета или момчета

1.6K 0 12

МОМИЧЕТА ИЛИ МОМЧЕТА

 

Когато стане дума за поезия

си мислим ний за хубава поема,

но никой не възпява таз мизерия,

която бавно трайно ни обзема.

 

За що ли мислите ви аз сега говоря

за липсата на средства - просто бедност?

Не! За вашето внимание се моля

да видите таз липса на човечност!

 

Забравихме за дълг, за ценности и за морал

и всеки крие поглед във безверие,

нима не виждате големия провал

на нашето тъй младо поколение!

 

Че що са те – момичета или момчета,

запретнали ръце в юмручен бой.

А техните мъже държат се кат хлапета

от  страх и от безсилие надали вой.

 

Облечени във дрипи - последна мода

без спор за липсата на хигиена,

научили без време на живота кода

и със гневен поглед -поглед на хиена.

 

А смей ли някой нещо да им каже

на тези веч прекършени цветя,

че среден пръст без свян ще ви покажат

и ще довършат със една псувня.

 

А годините, като пчели отлитат

и бързо хвръква младостта,

гнезда да свият те ще се опитат

там в дъното на  пропастта.

 

Но как ще гледат свойте малки

без слънце, въздух, светлина

нали те - истинските майки

живота дават за своите чеда.

 

Когато майките сърцето си отворят

в стремеж да учат своите деца,

ще бъде късно в мир да се помолят

за да  запълнят таз  душевна празнота.

 

Мислете вий - момичета ли сте или момчета

какво сте всъщност, и защо е тъй

помнете във сърцето си завета,

че жени и майки сте, а не “джадаи”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...