Момичето
Едно момиче - босоного,
по пясъка рисуваше сърце...
Трепереше ръката му, не много,
а водата в миг го заличи.
Едно момиче - босоного,
по пясъка вървеше мълчешком.
А в косите му си играеше вятър...
В ръцете си до болка стискаше
една пробита мидена черупка.
Водата спираше в нозете му
и бавно се отдръпваше навътре.
Момичето сълза отрони -
и бисерна търкулна се по пясъка.
Вместо писмо, целувка запечата
в една захвърлена бутилка,
и я прати...
Вълните се разбиваха безмълвни в пясъка,
поиска му се да е част от тях,
поне за миг...
да се превърне във вълна
и да се слее със водата.
Свободна като нея.
А те, вълните,
макар на пясъка да се разпръскват -
на хиляда къса... свобода.
А във шепите си стискаше сълзи.
Разтвори длани
и разпръсна ги като хиляда цветни пеперуди
волно да летят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
. Най-много да се получи трети стих, ако го доизгладя 
