Поисках да ти кажа толкова неща,
но думите са някак '' прости '' и ''безлични'',
с тях рисуването върху листа е мечта,
а всъщност, всъщност те не значат нищо...
Поисках да си с мен, ала съдбата,
така ми се присмя, че заболя ме,
обичам те, но ти нехаеш, смяташ,
че разделени ще сме по-добре... и двамата...
Поисках обич... но така и не получих,
отвърна ми с презрение и гняв.
Едно те моля, не мрази, излишно е,
момичето, което си обичал... аз ли бях?
Запази мечтите, аз си тръгвам вече,
с мен не бе щастлив в онези дни,
а когато искаш да ме видиш, аз ще съм в съня ти,
просто затвори очи... и ми се усмихни...
Момичето, което си обичал, аз ли бях?
Ако съм аз - с мен ще си в мечтите си,
загубих любовта ти, зная, че е грях,
защото не посмях да ти призная... че обичах те!
03.03.2010г.
© Памела Всички права запазени