Момичето от долината
Тя идваше от Долината,
пространството на мълчаливите,
и стигна края в белотата
на дръзко примамливите.
Изгаряше с дъха си нежен
и с блясъка на черните очи,
а бе дошла от място снежно,
където Северът мълчи.
Блестеше бялата й кожа,
чернееше разкошната коса,
стройна, атлетично сложена,
ухаеше на утринна роса.
Не беше всъщност мълчалива,
преливаше от сила в нежността,
не знаеше какво е колебливост,
надсмиваше се дръзко над смъртта.
Момичето бе моята любима,
надскочила задръжките, срама,
но любовта ни бе ранима,
разделяше ни пътят към дома.
Решен на всичко, ще я търся,
ще бродя из потайните места,
боли, любимата ще върна,
за любовта й дал си бих честта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
