Момичето с червената коса
Момичето с червената коса
отново със усмивка се събуди,
бе пуснало насън една сълза,
а после бе летяло с пеперуди.
Момичето с червената барета
изписа на лицето си надежда,
навън бе пълно с непознати хора,
подрънкваше забързано тролеят.
Затича се, че утрото си тръгна -
оранжевото щеше да избяга,
онази пъстроцветна пеперуда
отлиташе безкрила и измамна.
Момичето със босите нозе,
се спря, защото беше закъсняло.
Разроши си косите със ръце,
присви по женски устни и порасна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Асоциира ме с един от любимите ми филми "Боси крака"
