19 ene 2021, 21:05

Момичето с червената коса

  Poesía
618 3 9

Момичето с червената коса
отново със усмивка се събуди,
бе пуснало насън една сълза,
а после бе летяло с пеперуди.
Момичето с червената барета
изписа на лицето си надежда,
навън бе пълно с непознати хора,
подрънкваше забързано тролеят.
Затича се, че утрото си тръгна -
оранжевото щеше да избяга,
онази пъстроцветна пеперуда
отлиташе безкрила и измамна.
Момичето със босите нозе,
се спря, защото беше закъсняло.
Разроши си косите със ръце,
присви по женски устни и порасна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...