Момичето с червеното палто
Момичето с червеното палто
върви. Навън е локвесто и мрачно.
А пътят сив, на късове платно –
рани нозете ù, за да забави крачките ù.
Но тя върви, дори не го поглежда,
измисля си ухания от струни.
Нарича серенади на надеждите,
отдавна похабени пълнолуния...
Не спира хода и обяздва времето,
лета минават, пролети и есени.
Избелява ден след ден червеното
палто. Далечно като стариградска песен.
Почакай, вън е толкова студено
и не е гладко, а пък ти си нежна...
И моят сняг през зимата солен е.
(Но момичето не вярва на отшелници...)
Момичето с червеното палто
подмина ме, а аз я бях поканил.
Поставям на статива си платно,
рисувам ù асфалт да ù е равно.
PS. Щастлива Нова Година На Всички!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
