Момичето с цигулката
Момичето с цигулката вървеше
по острие от лед с босите крака.
От стъпките му вятърът кънтеше
в тунела на безсмислената суета.
В косите му капчуците притихват,
повлекли сълзи в своята самота.
В очите му безброй тъги затихват
на проиграни стъпки в грехота...
А то катери и катери небесата,
сред облаците път зелен откри,
пръстите без кръв: от чудесата
... мелодия дръзка цигулката изви!
– Момиче, музо, ти къде отиваш?
Да не си на Достоевски красота?
От земното притегляне се скриваш,
оставила дребнавите му за храна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© dreamsinrhymes Всички права запазени
