Jun 21, 2017, 7:51 PM  

Момичето с цигулката 

  Poetry » Other
902 2 3

Момичето с цигулката вървеше

по острие от лед с босите крака.

От стъпките му вятърът кънтеше

в тунела на безсмислената суета.

В косите му капчуците притихват,

повлекли сълзи в своята самота.

В очите му безброй тъги затихват

на проиграни стъпки в грехота...

А то катери и катери небесата,

сред облаците път зелен откри,

пръстите без кръв: от чудесата

... мелодия дръзка цигулката изви!

Момиче, музо, ти къде отиваш?

Да не си на Достоевски красота?

От земното притегляне се скриваш,

оставила дребнавите му за храна.

© dreamsinrhymes All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??