Момичето с цигулката вървеше
по острие от лед с босите крака.
От стъпките му вятърът кънтеше
в тунела на безсмислената суета.
В косите му капчуците притихват,
повлекли сълзи в своята самота.
В очите му безброй тъги затихват
на проиграни стъпки в грехота...
А то катери и катери небесата,
сред облаците път зелен откри,
пръстите без кръв: от чудесата
... мелодия дръзка цигулката изви! ...