Момичето с непокорните коси
Момичето с непокорните коси,
което всички в класа обиждат,
в сърцето свое пазеше мечти,
без истинската красота да виждат!
И ето, че порасна, помъдря,
научи се да е смирена!
Лицето в нежна белота изгря!
Усмихна й се цялата вселена!
Косата й красиво заблестя.
По устните й плъзна се усмивка,
ала душата нейна опустя,
дочу се тиха въздишка!
В лицето я удари завистта
и цялата жестокост на живота!
Не можеше да срещне любовта
и луташа се без посока!
Но ето, че усмихна се света,
тя му прати своята усмивка,
животът й обърна се в мига,
любов замести нейната въздишка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Гочева Всички права запазени
