Танева
18 резултата
Жестоката моя съдба,
Истина ми доказва.
Някога добрата, любяща жена,
сега хладна болка изказва!
Колкото и мъка да събера, ...
  110 
Когато жена те обича
и мили думи ти изрича,
тя е като разцъфнал цвят,
мечтите и надеждите й летят!
Събудиш ли тази тази нейна страна, ...
  150 
Смири гордостта си, човеко!
Над обидата ти застани!
Животът наранява не леко,
но ти прави добрини!
И не е важна новата дреха, ...
  204 
Дано си горда с дъщеря си, мамо!
Да свети ярко твоята звезда!
За мен ти винаги била си рамо!
Закрилница дори и след смъртта
И всяко мое щастие, победа, ...
  261 
Момичето с непокорните коси,
което всички в класа обиждат,
в сърцето свое пазеше мечти,
без истинската красота да виждат!
И ето, че порасна, помъдря, ...
  478 
Ще се завръщам винаги при теб,
мой дом и мое родно място!
Когато на тъга съм в плен,
щастливото си детство помня ясно!
Обгрижвана от майчините ласки, ...
  431 
Здравей мое утро, от слънце огряно!
Нов ден с надежда посрещам аз рано!
С изгрева светъл усетих в захлас,
че всичко в живота е постижимо за нас!
И нека е светло в нашите сърца! ...
  294 
От какво ли си направен ти човеко?
Дали от шепа пръст, злини и добрини?
Усещал ли си Божието ехо,
когато безмилостно си наранявал, ти?
Дали добри сме, или лоши, ...
  230 
Наивно ли е да си влюбен?
Наивно ли е да преследваш любовта?
А когато се почустваш изгубен,
кой близък ще ти подаде ръка?
Толкова е лесно да потънем, ...
  537 
Не ме моли да ти простя,
грешките са твърде много!
Върви при другата жена
и започни живота си наново!
Не питай как се чувствам аз сега. ...
  359 
Как бързо времето лети!
Живота е забързал своя бяг.
И побелелите наши коси,
мъдро, мъдро блестят.
И гледаш някак отстрани, ...
  236 
Като река течаща е човешката душа.
Дали е бурна, или е смирена?
Дали прелива само с чистота,
галейки я слънчевата светлина?
Дали е срещала и много бури, ...
  242 
Не тичай след любов несподелена.
Върви напред с вдигната глава.
Не бъди част от иронична сцена.
И ти ще срещнеш сродната душа.
Обидни думи не изричай. ...
  551 
Опустяха българските къщи!
Безлюдни са и китните села!
Живота гледа ни намръщен!
Безмилостно ни пръска по света!
Сълзи в очите на родителите светят! ...
  369 
Сълзи по бузите се стичат.
Тъга сърцето ми обзе.
Мечтите ми на прах се свличат.
Оставам си наивно, аз дете
А вярвах, аз в добротата, ...
  288 
Отново нощ е и земята
потъна в своята тишина.
Сведоха глави цветята
под ударите на дъжда.
Отиде си и този ден, ...
  352 
Израснахме сред цъфнали дървета.
Играехме сред лавандулови поля.
И мислехме, че е прекрасен
живота, детството и нашата страна.
Не знаехме какво е завист. ...
  258 
Излъгах, че не те обичам!
Излъгах, че за теб не ме боли!
Ала в живота си се уморих да тичам.
Към теб единствен, разбери!
И когато поспра уморена, ...
  253 
Предложения
: ??:??