29.01.2023 г., 0:36

Момичето зад римите

1.1K 2 1

Не мога аз с приятел да се боря.
Не мога пред лъжите да мълча.
Обичам най-реално да говоря –
това ми е записано в кръвта.

Опитвам се да бъда емпатичен
в живот без кожа, устни и ченѐ.
Не смея негативи да отричам,
дори и на сърцето да бодѐ.

Сърцето ми? Не е цветя и рози.
Не е море и сноп от светлина.
Обича да чете правдива проза.
Обичаш италианските вина?

Потайно и усмихнато надничаш.
Земята наобратно се върти.
Душата на твореца е момиче.
Момичето зад римите си ти...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...