В косите ти слънце се къпе
или пък нощта се завива,
в очите небето сияе,
с блестящи звезди се покрива.
Снагата ти тънка, висока,
земята дори не докосва,
ухаеш на роза и мента,
дъхът ти света омагьосва.
Когато усмивка разцъфне,
на твоите устни червени,
очите на млади и стари,
танцуват по тебе засмени.
Че Господ дарил те със хубост,
каквато на всеки не дава,
хубост за чудо и приказ,
хубост душите да сгрява!
© Евгения Георгиева Всички права запазени