8.03.2013 г., 10:32

Момина хубост

683 0 2

 

В косите ти слънце се къпе

или  пък нощта се завива,

в очите небето сияе,

с блестящи звезди се покрива.

 

Снагата ти тънка, висока,

земята дори не докосва,

ухаеш на роза и мента,

дъхът ти света омагьосва.

 

Когато усмивка разцъфне,

на твоите устни червени,

очите на млади и стари,

танцуват по тебе засмени.


Че Господ дарил те със хубост,

каквато на всеки не дава,

хубост за чудо и приказ,

хубост душите да сгрява!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...