Очите му нашепват спокойствие,
пред картината на своето избавление
той чака без страх.
В душата му стаени бяха
и съмнение и тревога,
но желанието му по-силно беше
от всяко изпитание.
Неясна е съдбата му, но той
запазваше своето спокойствие.
Дали ще се превърне в пламък
или ще намери изгубения рай.
Ще дочака своето избавление,
ще застане там без срам
и ще стигне тъй жадувания храм.
© Александра Ангелова Всички права запазени