27.02.2019 г., 9:44

Моника

928 2 1

                                                          Добър ден аз съм секирата

 

                                                          Хъмммм този момент предстоеше

                                                          Един вид пред себе си стоеше

                                                          Някак неистово  

                                                          Шегобийско стоеше

                                                          Какво ще пиеш

 

                                                          Аз не употребявам измама

                                                          Аз съм Аз

 

                                                          Добре ама аз съм готов да поспорим

                                                          Така щото съм изправен

                                                          Не е ли по-добре да легна

                                                          По-подходящо е някак

 

                                                          Никога не имало значение 

 

                                                          Ако приемем че си права

                                                          Значи то аз този дето изсипва ведрото

                                                          Върху главите на подлистниците

                                                          Някак трябва да си променя положението

                                                          Така де

 

                                                           Аз не задавам въпроси 

 

                                                           Ама на мене вратът ми е много дебел

                                                           Остави че и глава си имам

                                                           То и какъв адресат може да съм

                                                            Ето от вчера пием с неправдата

 

                                                            Мълчиш а

                                                            Мълчиш

                                                             Ти май нещо чакаш  

 

                                                             Аз чакам 

 

 

                                                            Виж сега

                                                            Аз дори не съм прав ред

                                                            Накъсан съм до спорадичност

                                                            А пътят  ми е като крокодилска кожа

                                                            Сърце си имам и му е зимно

                                                            Душа сънувам ама е димна

                                                            А пък съседът ми е един махмурлия

                                                            Грешка някаква е станала   

 

                                                          

                                                            Аз не греша

 

 

                                                        А изключенията

                                                        Къде ще горят те и тихите им съдби

                                                        Къде ще плачат въжделенията

                                                        И как ще се усмихва кактусът

                                                        Без инвалидния си стол

                                                        Това поне кажи  

 

                                                        

                                                        Аз не съм изречение

 

                       

                                                        Да да да

                                                        Ама тука те хванах

                                                        Виждам аз накъде бие камбаната

                                                        Виждам как светът те е наточил

                                                        Виждам скиталеца в очите на утрото

                                                        Виждам

 

                                                       

                                                         Аз нямам очи

 

 

                                                         Хубаво де 

                                                         Ще те наричам Моника

                                                         Ще те напомням преди да си ида

                                                         Ще те поискам учуден

                                                         И ще те влюбя поне три пъти

                                                         После ще те изям непринудено

 

                                                         

                                                         Аз нямам име Аз съм секирата

 

                                   

                                                          И какво сега бе Моника какво

                                                          Имам лопата и пръст

                                                          Не поправям написаното

                                                          Не ридаят вече буквите

                                                          Кучето ми скоро умря

                                                          Циганите пият в най-циганския празник

                                                          Какво си се захванала с мен

 

                                  

                                                           Аз нямам уши

 

 

                                                            Ами то на Градинаря уши не му трябват

                                                            Той може да претворява

                                                             Да

                                                             Да претворява по закон

                                                              Остави ме до болното цвете

                                                              Аз искам да не желая

                                                              Аз мога да съм слаб

                                                              Аз мога

                                                                

                                                             * * *

          

                                                               Добър свят изслушай секирата

                                              

                                                               Нас трябва да ни боли 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донърджак Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Джак, ти се шегуваш. Как обичам тези твои думички.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...