11.05.2013 г., 10:38

Монолог

666 0 0

                     Монолог

 

Ти помниш ли нашата, първата среща?!

В полунощ под звездите, под открито небе.

Там, навън, под дивите кестени

и шума на върбите,

надвесели клони над брегове.

 

Ти помниш ли нашата първа милувка?!

С пръсти прокарах ръка по лицето ти...

Последва и нашата първа целувка,

проникнала с трепет нежен

дълбоко в сърцето ми.

 

А нашите първи признания...

Ти помниш ли?!

Как тихо безмълвно потъваше в мислите.

Кажи Го! Не можеш!

Но знам, че е истинско,

щом от страст се разширяват зениците.

 

А после...

Страха преобърна се - катурна каруцата...

Пътища много, но избрахме само един.

Да сдиплиш моя образ "на върха",

в "чекмеджето си",

и тайничко да му се радваш

като на романтичен филм.

 

От много самотност превърна ме в щастие...

Нужна, потребна, ОБИЧАНА...

И нищо, че почти виртуално общуваме...

Ти ме изпълваш до последната фибра.

 

Няма далечности, които да пречат.

Няма пустинности - сухи, горещи...

Влажност в очите, до нежност в копнежие...

че чак удивлявам се...

Що за измерение?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...