Монолог на една снаха
Виж, свекърът е страшен симпатяга!
Придремва също като котарак.
Хитрува, на свекървата й бяга.
По празниците глезя го с коняк.
А старата е очиларка съща,
готова винаги да клъвне там.
Поставила под чехъл цяла къща
и ненавижда ме,това го знам.
А как ме срещна само отначало!
С целувки и усмивка на уста.
Ще кажеш, че за мене е мечтала
и аз съм най-добрата на света.
Пред другите към мен се лизни-мазни,
а зад гърба им мълнии хвърчат.
Презирам номерата й омразни,
така повтарящи се всеки път.
И зорко ме следи през очилата,
дали ще кривна, накъде, с кого.
Пък като яхне някога метлата,
ела да видиш нейното добро!
Да, знам, че зад гърба ми злобно съска,
но дреме ми за туй пуловера на мен.
Отдавна я разбрах каква е гъска,
за малко да я смлатя онзи ден.
Ми, хванах я, че рови в телефона -
че като падна ми едно перде...
За малко щях да й сменя фасона,
добре, че свекъра при нас дойде!
"О, хубавичка ни е тя, и мила,
и гледаме си я като дете!"
Съседките добре осведомила,
не се сдържала да се заяде:
"Сакатичка е малко във ръцете
и в готвенето хич не й спори,
но няма страшно - с нея двете
шедьоври в кухнята ще сътворим!"
Синчето й не мога да изхраня,
а то пък зинало като гардже.
Да дойде майка му с копаня -
едва тогава ще се наяде!
На улицата под ръка ме води
и коментира всичките край нас.
О, Боже мой, каква порода!
Дали по тоя път вървя и аз?
Да взема да се махна, но се чудя,
та само в този дом ли е така?
А може би не те - аз съм луда,
че искам да се промени света?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
