Монолог на една снаха
Виж, свекърът е страшен симпатяга!
Придремва също като котарак.
Хитрува, на свекървата й бяга.
По празниците глезя го с коняк.
А старата е очиларка съща,
готова винаги да клъвне там.
Поставила под чехъл цяла къща
и ненавижда ме,това го знам.
А как ме срещна само отначало!
С целувки и усмивка на уста.
Ще кажеш, че за мене е мечтала
и аз съм най-добрата на света.
Пред другите към мен се лизни-мазни,
а зад гърба им мълнии хвърчат.
Презирам номерата й омразни,
така повтарящи се всеки път.
И зорко ме следи през очилата,
дали ще кривна, накъде, с кого.
Пък като яхне някога метлата,
ела да видиш нейното добро!
Да, знам, че зад гърба ми злобно съска,
но дреме ми за туй пуловера на мен.
Отдавна я разбрах каква е гъска,
за малко да я смлатя онзи ден.
Ми, хванах я, че рови в телефона -
че като падна ми едно перде...
За малко щях да й сменя фасона,
добре, че свекъра при нас дойде!
"О, хубавичка ни е тя, и мила,
и гледаме си я като дете!"
Съседките добре осведомила,
не се сдържала да се заяде:
"Сакатичка е малко във ръцете
и в готвенето хич не й спори,
но няма страшно - с нея двете
шедьоври в кухнята ще сътворим!"
Синчето й не мога да изхраня,
а то пък зинало като гардже.
Да дойде майка му с копаня -
едва тогава ще се наяде!
На улицата под ръка ме води
и коментира всичките край нас.
О, Боже мой, каква порода!
Дали по тоя път вървя и аз?
Да взема да се махна, но се чудя,
та само в този дом ли е така?
А може би не те - аз съм луда,
че искам да се промени света?
© Роберт All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Привет, Марина!...Така е, ами как - истината, цялата истина и само истината!...
-
Майка си нямам, но свекърва си имам - така е, кръвта вода не става...!!!
-
Любо, запиши дооплакването на тъщата, нали е демокрация вече - всеки може без страх да се оплаква от всеки...Ще пуснем, разбира се, продължението на монолога й...Но преди това ще дадем думата и на зетя...Може тя пък да допълни нещо към неговото изказване...Хайде, че пък и други напъват да грабнат микрофона и да се оплачат от тези около тях....
-
Робиииииии! Спасявай ме брат, твоите лирически ме взеха за изповедник и преди няколко минути ми се обади една тъща, за да се дооплаче от зетя си!!! Кажи какво да направя??? Да обявя ли продължението на монолога й, или да си затрая? "Поздрав най-сърдечен! Твой приятел вечен..."
-
В очакване сме
-
Катя, Лили и Силвия, радвам се, че сте тук!...Силвия, ще има и за зетя, разбира се...и за други ще има!..Само малко търпение!...
-
Момчета, радвам ви се и на двамата... Дали ще сте като братя Мормареви или не, не е важно... Важното е, че умеете да усмихвате много яко и да замисляте ииии въобще цялата палитра от човешки емоции... Любо, смях се от сърце на твоя коментар за еднояйчните близнаци с 41 години разлика... Ужасни стеееее...
-
нещо за зетя няма ли
-
Скъпи Роби! Тук направо ме разби...много шеги, истини и голяма философия. Всички ние се нуждаем да се докоснем до такива творби, независимо дали са литературни или други особено когато са ни се запрашили шарените очила(не казвам розови, а шарени, защото света не само черно и бяло)...и направи ми вечерта. Благодаря ти! Поздрави и прегръдки!
-
-
Кери, за да смекча малко "коравосърдечието" на Роби, ще ти доверя (ама съвсем тайно разбира се), че сме еднояйчни близнаци, родени от различни майки, с има няма 41 години разлика... И да пазиш тайната, нали!
-
Веси, Василка, Кери, приятно е да знаеш, че си разсмял някого!...
Кери, както разбирам, ти ни предизвикваш да направим с Любо творчески дует по подобие на Братя Мормареви, така ли? Нищо не се знае, но и да се знае, ние сега няма да ти кажем нищо, за да те оставим да тръпнеш в очакване...
Хубава вечер ви желая!... -
Забавно беше, но теб си те знам...ти си от извънземните дето от всичко могат да сътворят стих. Любо ти е дал страхотен отговор, братле...Получава ви се и на двамата... Може би трябва да опитате и с друга тема...Предизвиквам ви!
-
Браво! Винаги ме разсмиваш!
-
Ха, ха, ха... съседки, снахи, свекърви ... толкова забавно и (траги)комично рисуваш с рими, Роби! Много ти благодаря!
-
Благодаря за вниманието и коментарите ви, Светла, Влади, teis (b.t.) , Любо!...
С интерес очаквам отговора ти, Любо!... Не се съмнявам, че ще бъде достоен, така, както ти можеш да го сториш!... Приятна вечер на всички!... -
Привет Роби! Благодаря за поредната порция смях! Подготвих ти отговор, но излезе много дълъг, за да се хване в коментарното поле, така че го пуснах като отделно стихотворение. Желая ти хубав ден Приятелю!
-
Навсякъде манджата една и съща! Почти.... да си трае снахичката и да дундурка синчето... иначе... Класен си, Роби!...
-
Отново ме разсмиваш, Роби! Мила, родна картинка!
-
О, страхотно! Смях се с глас. ))))))))))))))
Почвам да завиждам – ама много ти спорят тия рими, много!! Браво!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
