8.12.2016 г., 7:10  

Монолог на една свекърва

6.6K 7 20

 

Главата ми нещастна пак ме цепи,

понякога си мисля – ще се мре!

Лекувам се с илачи  - цели шепи,

но въпреки това не съм добре.

 

Снахичката -  о, Боже, милост прося!  –

синчето златно ми опропасти!

А клетникът пък на ръце я носи,

не вижда в нея грешки, ни вини...

 

А тя, без извинение, е  кучка

и трябва да се върже на синджир.

Да секне всичко лошо що се случва

и в къщата ни да настъпи мир.

 

Пък гледаш я – на вид овца е съща,

но нравът й – по-лош от на  оса!

Опитва се да командори в къщи

и всички ни да води за носа!

 

И що магии правих да миряса,

какви ли билки пък не й варùх –

дюшекът от отварите мухляса...

От магарица мляко я гостих...

 

До днес не зная, дявол да го вземе,

проблемът сложен как ще го реша?

Идеи, ако имате  -  приемам! -

че  вече не остана ми душа!...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря че намина и коментира, Люси!...
  • Посмях се... но не знам защо за тъщата по ми хареса. И моята свекърва сигурно такива работи си мисли като ми дава съветчета които не приемам...
  • Емо, Любо, благодаря че се отбихте при мен!...
    Любо, приятелю!...Репликата ти на скромното ми стихче е страхотна!...Поздравления!...С нетърпение и надежда очаквам да откликнеш на тревогите и болките на другите ми лирически!...Хубав ден!...
  • Много хубаво. Снощи прочетох за тъщата, сега това. Браво!
  • Любезна жено, искаш да помогна?
    За мъката голяма търсиш лек?
    Тогава знай, молбата ти ме трогна
    и в мен намери точния човек…
    Знахар съм аз прославен и прочут
    (дори бих казал, че съм малко луд),
    защото денонощно в мраз и пек
    за хорските болежки търся лек.
    Рецепти зная много – все отбрани,
    по тях приготвям цяр за всички рани:
    от махмурлук и зъбобол - до безпаричие,
    дори против любовно безразличие,
    за мъжка сила; против женски бяс –
    изцяло посветил съм се на Вас.
    Кълна се във брадата на Пророка –
    ще Ви спася от болката жестока,
    но стига празнословия излишни,
    с благословията на силите всевишни
    за работата аз ще се захвана –
    дочувам вече как цвърчи тигана,
    знам Вашият проблем е щекотлив
    и аз ще бъда истински щастлив,
    когато да го разреша успея,
    и затова сега ще онемея:
    веднага слагам във загрята мас
    (в пропорция, пресметната за Вас):
    от тъпан пепел и перо от жаба,
    сълзa от поп и от евреин пот
    и с тази смес намажеш ли й хляба
    пей сърце, здравей, здравей Живот.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...