8.12.2016 г., 7:10  

Монолог на една свекърва

6.6K 7 20

 

Главата ми нещастна пак ме цепи,

понякога си мисля – ще се мре!

Лекувам се с илачи  - цели шепи,

но въпреки това не съм добре.

 

Снахичката -  о, Боже, милост прося!  –

синчето златно ми опропасти!

А клетникът пък на ръце я носи,

не вижда в нея грешки, ни вини...

 

А тя, без извинение, е  кучка

и трябва да се върже на синджир.

Да секне всичко лошо що се случва

и в къщата ни да настъпи мир.

 

Пък гледаш я – на вид овца е съща,

но нравът й – по-лош от на  оса!

Опитва се да командори в къщи

и всички ни да води за носа!

 

И що магии правих да миряса,

какви ли билки пък не й варùх –

дюшекът от отварите мухляса...

От магарица мляко я гостих...

 

До днес не зная, дявол да го вземе,

проблемът сложен как ще го реша?

Идеи, ако имате  -  приемам! -

че  вече не остана ми душа!...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря че намина и коментира, Люси!...
  • Посмях се... но не знам защо за тъщата по ми хареса. И моята свекърва сигурно такива работи си мисли като ми дава съветчета които не приемам...
  • Емо, Любо, благодаря че се отбихте при мен!...
    Любо, приятелю!...Репликата ти на скромното ми стихче е страхотна!...Поздравления!...С нетърпение и надежда очаквам да откликнеш на тревогите и болките на другите ми лирически!...Хубав ден!...
  • Много хубаво. Снощи прочетох за тъщата, сега това. Браво!
  • Любезна жено, искаш да помогна?
    За мъката голяма търсиш лек?
    Тогава знай, молбата ти ме трогна
    и в мен намери точния човек…
    Знахар съм аз прославен и прочут
    (дори бих казал, че съм малко луд),
    защото денонощно в мраз и пек
    за хорските болежки търся лек.
    Рецепти зная много – все отбрани,
    по тях приготвям цяр за всички рани:
    от махмурлук и зъбобол - до безпаричие,
    дори против любовно безразличие,
    за мъжка сила; против женски бяс –
    изцяло посветил съм се на Вас.
    Кълна се във брадата на Пророка –
    ще Ви спася от болката жестока,
    но стига празнословия излишни,
    с благословията на силите всевишни
    за работата аз ще се захвана –
    дочувам вече как цвърчи тигана,
    знам Вашият проблем е щекотлив
    и аз ще бъда истински щастлив,
    когато да го разреша успея,
    и затова сега ще онемея:
    веднага слагам във загрята мас
    (в пропорция, пресметната за Вас):
    от тъпан пепел и перо от жаба,
    сълзa от поп и от евреин пот
    и с тази смес намажеш ли й хляба
    пей сърце, здравей, здравей Живот.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...