Dec 8, 2016, 7:10 AM  

Монолог на една свекърва 

  Poetry » Humour
6386 7 20
Главата ми нещастна пак ме цепи,
понякога си мисля – ще се мре!
Лекувам се с илачи - цели шепи,
но въпреки това не съм добре.
Снахичката - о, Боже, милост прося! –
синчето златно ми опропасти!
А клетникът пък на ръце я носи,
не вижда в нея грешки, ни вини...
А тя, без извинение, е кучка
и трябва да се върже на синджир.
Да секне всичко лошо що се случва
и в къщата ни да настъпи мир. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Random works
: ??:??