Монолог на Ева
Какво? Студено ли ти стана?
Или пaк зъзнеш, не разбрал?
Не вярваше, че мога да те хвана
в капана си - дори и със скандал.
Адам си, казваш? Аз съм Ева.
Създадена от твоето ребро...
Не ме мисли за глупава и бледа,
че ябълката схрусках за добро.
Изгониха ни! Стига прави драми!
Защо ти е Едемската градина?
Тук има ябълки със килограми
не само в топло лято, а и в зима.
Змията ли? Тя там остана -
наднича между облаците скрита.
Заложила е с грях капана,
в очакване нa следваща визита.
Адаме, знам, че съжаляваш.
Но връщане назад отдавна няма,
че много Еви взе да укротяваш...
Нали ти казах - тука празно няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Василева Всички права запазени
