Монолог на изоставената съпруга
Ревността като гнусна пиявица
впива зъби във мойта душа.
"Не била - казват - първа красавица,
но по-млада от мене била".
Ясно. Храни ти мъжкото Его
със перверзния си сексапил.
Ти доволен се пъчиш със него.
Я-я-я... какво парче си свалил!
Аз разбирам, тресе те хормона,
застаряващ плейбой. Цял си страст.
Но когато отмине нагона,
ще погледам сеира ви аз.
Със несменяни три дни чорапи
и тридневна набола брада,
нехаеш, че кранчето в банята капе,
а котлонът е цял във ръжда.
Все мърморещ, изнервен и скучен,
с чаша "Шуменско пиво" в ръка,
слушаш чалгата "благозвучна",
на дивана опънал крака.
Ако тя те изхвърли тогава,
ако твоята "миска" реши,
че всъщност за нищо не ставаш
и ако е с теб, ще сгреши,
ела си нещастен при мене,
ще ти сгрея ракийката аз.
Ти плачи и падни на колене,
пък ще видим... ще видим тогаз...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
