Монолог на любовта (по Ошо)
Остави ме да се случа -
тъй, както бях замислена в началото -
естествена, внезапна, неповторима!
Остави ме да се случа -
в непристъпното ти его
безпаметна и своенравна, истинска...
Не ме търси, не наранявай,
с прищявките на твоето ухажване!
Вярата ти ми е нужна, за да оцелея!
Остави ме да се случа!
Ще успея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Стоянова Всички права запазени
