Монолог от седмото небе
Живеем с теб на седмото небе.
Кварталът "Рай" посрещна ни безлюден.
И други са се клели, но не е
константа тази обич пеперудена.
Издигнахме се с порив лекокрил,
щастливи, че за нас е достижимо.
Любов магична щом от мен си пил,
пази я – тя е крехка и ранима.
Предишни квартиранти като нас
са вярвали в късмета си небесен.
И не е нужно да си беловлас,
за да узнаеш – той се губи лесно.
С горчива и пълзяща тишина
населени са празните квартири.
В тях цветен смях ехтял е на жена,
мъже на чувства били са пастири.
Вълнува се кръвта и кипва в мен,
сърцето ми заеква от тревожност.
Дали и нас не дебне онзи ден,
след който любовта и невъзможна?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
