Монолог с вятъра
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XLI. МОНОЛОГ С ВЯТЪРА
Досегнал се до сладостния пой[i]
на вятъра, почукващ по стъклото,
приканвам го: „Приятелю, постой
за мъничко на гости, тук, защото
живея като тебе аскетично
в уюта на блажената притома[ii]
от кротост, доверчивост и лиричност...
А някога душата ми бе дом за
приятеля най-близък, за врага ми.
Пък днеска съм отбягван като вран[iii] и
от грешникът , от праведникът свят…
Макар и състарен да съм отрано,
аз зная, че отново израстат ли
пречупени от болката филизи,
ще галят с ароматния си цвят на
любовни въжделения!...В чеиза
на слънчевата утрин, изтъкан
от стръкчета на цъфнало лютиче
ти носиш ли въздушен армаган[iv]
от устните на моето момиче?!”
07.02.2024 г.
Владислав Недялков
[i] Пой – ост., Песен;
[ii] Притома – ост., умора от някакво сладостно чувство, отмора;
[iii] Вран – в българските диалекти думата е синоним на дявол;
[iv] Армаган - Остар. Разг. Подарък, донесен от човек, който се връща от далечно пътуване.
© Владислав Недялков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасно е, Влади! Волен и сладостен полъх на вятъра!
-
Прекрасно е, Влади!
-
Хубаво е.
-
Благодаря Ви от все сърце! Вие сте една от причините да не се откажа писането. Добро или лошо, то идва от сърцето - "И стихове пиша (тъй както умея)". Не ме разбирайте погрешно, не търся асоциации и не се родея с големите.
-
Така леко ни докосват римите ти,като пролетен зефир!
Поздравления,Влад! -
При теб винаги е толкова приятно, Влади, умееш да подбираш думите и да ги поставяш точно там, където им е мястото. Сърдечно те поздравявам!
-
Превъзходна поезия, която само ти умееш да пишеш, скъпи Приятелю.
Продължавай да ни радваш с високото си творчество! -
Повече от разкош е поезията ти, Влади!
Обичам да те чета! -
Емоционално.
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
