alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
30.04.2009 г., 8:26 ч.

Монолог след причастие 

  Поезия » Любовна
1049 0 13

Монолог след причастие

 

Ръцете ти миришеха на хляб

и нажежено слънцето ни пържеше.

А нашите измъчени тела,

се мятаха отчаяно несдържани.

 

Изпаднали във глухота от страст,

се давехме във писъка на пясъка.

На плаващите чувства, в злата паст

пропадахме все още не пораснали.

 

А може пък... напротив, без да щем,

да бяхме остарели преждевременно.

И бързахме, преди да разберем,

да преживеем стреса  от проблемите. 

 

Не знаехме дали ще се спасим,

изгубени във бурното течение.       

Но вярвахме безкрай, че не грешим.

Останалото нямаше значение.

 

И все едно дали сме на брега,

или с морето борим се неистово.

Ръцете ти все още месят хляб...

А аз съм причестеният след изповед.

 

 

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??