За кумирите, за идолите,
за вярата, лъжата...
За обещанията наши,
че винаги ще бъдем с другите!
Са всъщност опашати.
Желанията наши в едно се
спират... Те винаги със другия в
едно се конструират.
Но в живота страшното е толкова
забавно че всеки се стреми към
него тайно.
А обещанията са си обещания,
които едва ли някой би опазил!?
Но с сърце открито би те мамил.
И би на другите раздал комбоз -
от идеал.
Но всъщност
всеки обещания дава,
къде брачни и предбрачни.
Но всъщност пак толкова
лесно пресъздава илюзията че
всичко дава.
И пак отново на старта
подредени със свойте обещания
несъкровени!
И бум лъжата става опашата...
Защо тогава сърдим се на другите!
Щом нашите не спазваме!?
Дори казани с голямо желание...
Наистина защо?
Макар че няма оправдание,
пак се почва с обещание!!!
Ами това е.
© Ангел Всички права запазени